от Георги Георгиев
Имало едно време едно дете на име Хригиндър. Той живял в Северната Алтийска империя. Tой бил дете от богато семейство. Баща му работел като охрана на императора – една от най-добре платените професии на времето. Майка му имала собствен бизнес. Тя изобретявала изящни дрехи от злато и коприна, с много украси от перли и рубини.
Всеки от семейството притежавал дракон. Бащата имал огнедишащ дракон, майка – леден дракон, а по-големят му брат, на име Минесантрис, имал дракона на силата, който бил откраднал от царя на подземния свят. Само Хригиндър все още нямал дракон – трябвало да стане на тринайсет години, преди да получи собствен дракон. Затова на този ден Хригиндър се събудил преди всички останали, защото това бил специален ден за него, бил тринадесетят му рожден ден. Той с нетърпение събудил родителите си с очакване да получи своя собствен дракон. Обаче това, което очаквал не се сбъднало, защото родителите казали, че нямат дракон за него. Той с ярост и отчаяние попитал родителите си:
– Мамо, татко как така нямам дракон?! Как, как, как? Казахте ми, че когато навърша тринадесет ще си получа дракона!
– Слънце мое, – отговорила майката, – ние не те излъгахме като казахме, че ще получиш дракон. Казахме, че ти ще го получиш.
– К-какво? Не разби...
– Сине мой, майка ти се опитва да обясни, че ти сам трябва да го получиш. Както брат ти например – според теб как си е получил този могъщ дракон?
– Toест, какво искате да направя?
– Трябва да си намериш дракон.
– Това е най-лошият рожден ден през живота ми!
– Съжалявам синко, всички са преминавали през това.
– А как да го намеря?
– Ти трябва да решиш, брат ти отиде в подземното царство, аз отидох при вулканът Гиракром, а майка ти го намери в ледените поля.
– Добре, ясно, трябва сам да си придобия дракона.
И така пътешествието за откриването на дракон започна. Хригиндър реши да потърси дракон в Тайнствената гора – най-опасната гора от всички гори на този свят. Тази гора пази много тайни. Хората, които отиват там рядко се завръщат. Вече навлязъл в гората Хригиндър започна да изпитва чуства, като че някой го гледа или, че някой му говори на синдрийски език. Много зловещи неща се случваха, обаче той не бе дошъл с голи ръце. Имаше от глава до пети броня от орихалк, щит от адамантий и меч от митрил.
Скръц!
– Ехо?! Кой е тук? Покажи се!
Хригиндър извади меча си готов за битка! Той светкавично си обърна главата, обаче това, което видя пред себе си го смая. Беше легендарният Тритан.
Този змей имаше всичките елементи на земята, огъня, леда, силата, омразата, живота, смъртта и т.н. Съществуваха само легенди за това чудовище. Тританът само седеше и го гледаше. Никой не смееше да мръдне. Хригиндър направи стъпка напред, но чудовището изръмжа с многото си глави. Момчето отстъпи, но змеят продължи да ръмжи. Хригиндър знаеше, че няма шанс да победи това могъщо същество и затова направи неочакваното.
– Велики Тритане! Моля те, пощади моя крехък живот, защото аз не съм дошъл, за да те предизвиквам.
– Гррр, а защо си туууукккк.... грррр.....
– Търсех дракон, тъй като навърших тринадесет, обаче случайно се натъкнах на легендарния Тритан.
Хригиндър падна на коляно и си подаде меча. Но Тританът само кимна и каза:
– Задръж си меча, ти се доказа пред мене, и не само това, а и ми се поклони. От сега нататък ще ти бъда верен, защото никой не е успял да ме покори с меч и сила, а в Книгата на пророчествата се казва, че този който се смири, той и ще укроти.
Хригиндър не се завърна с дракон, но се завърна с най-големия и могъщ змей.
Koгато семейството му видя този звяр, те помислиха, че ги напада и извикаха стражите, но Хригиндър ги спря навреме, преди Тританът да ги разкъса. След като семейството разбра, че не са нападнати, те се поклониха на легендарния Тритан, а хората нарекоха Хригиндър Укротителят на митове. Но по-късно се наложи да се бяга далеч, далеч, от империята.
Георги Георгиев, 13 г.
- You can't post comments