Изобретателно писане

В тази статия ще разгледам процеса на създаване на собствено съдържание върху тема по избор. 

Представете си, че пред вас има бял лист хартия и вие трябва да запълните пространството с няколко абзаца интересен, смислен и добре организиран текст. Какво ще направите? Това може да изглежда стряскащо и непосилно за някои хора. Ами ако на ум не ни идва никаква идея, за какво да пишем?

Създаването на собствено съдържание е един вид творческо писане. Някъде го наричат изобретателно писане, макар на български език да не съществува такова понятие. То има общи черти с известното креативно писане, но също се различава от него по следното: 

• Креативното писане се фокусира върху художественото изразяване и въображението. Тук важен елемент е вдъхновението на писателя, оригиналните идеи и пр. Често е свързано със свободно изразяване на идеи и емоции.
• Изобретателното писане, за което аз говоря, се фокусира върху генериране на собствено съдържание чрез постъпков метод. Учим се систематично да измисляме идеи, а не разчитаме на спонтанна креативност. Всеки може да го направи, стига да знае стъпките.

Писането ни помага да развиваме творческото мислене. Но преди да пишем творчески, първо трябва да имаме ясна цел и структура.

Стилът и структурата се изучават първоначално, когато пишем на базата на готови текстове (преразказваме, съставяме доклади, проучвания и др.). След като познаваме добре стиловите елементи е време да ги приложим и за писането на теми по избор. Тук не разполагаме с изходен текст или картина, а разчитаме на знание и информация, запазени в ума ни.

Стъпки при създаване на съдържание: 

1. Да направим проверка на инвентара (от лат. invenio – откривам, намирам) на ума си – направете списък на нещата, за които имате познание, поне 10 на брой. За мен това са: градинарство, готвене, деца, възпитание, работа в IT, Зелин, рода ми от Ботевград, България, книги, писане, плетене, калиграфия, християнство и др.
2. Избор на 3 неща, за които знаете най-много.
3. Стесняваме избора до 1 – това, което би било най-интересно и за някой друг. Това ще бъде нашият предмет(главна тема на съчинението).
4. Разделяме предмета на 2 теми (или 2 аспекта). Броят на темите зависи от броя на абзаците, които ще пишем. В моя пример те са само два, затова избирам две теми.

              Пример: Предмет: Калиграфия: Тема 1) изкуство в миналото, Тема 2) приложение днес

5. План с ключовите думи -> Не разполагаме с изходен текст. Изваждаме факти от ума си (от паметта, опита, знанието, въображението).

Факти се събират чрез задаване на въпроси. Кои са големите 6 въпроса? – Кой? Какво? Как? Къде? Кога? Защо?

Допълнителни въпроси: Какво е значението? Каква е стойността? Кое е най-доброто? Кое е най-лошото? Какъв е смисълът?

Когато в текст абзацът е посветен на конкретна тема, започваме с тематично изречение (въвеждащо ни в темата) и завършваме с изречение-спойка (заключение на абзаца).  Според броя на абзаците ще имаме I, II и т.н. в плана с ключовите думи. Там записваме 3-4 ключови думи за темата.

С арабски цифри продължаваме с изреждане на 5-7 факта. Отново не записваме цели изречения, а маркираме с най-важните 3-4 думи. За спойката не пишем ключови думи, но и тук има правило, което се следва. Спойката като последно и обобщаващо изречение в абзаца трябва да съдържа 2-3 ключови думи от тематичното изречение. Това е важно, когато пишем вече изреченията.

Пример за план с калиграфия:

I. калиграфия, древно, изкуство (тематично изречение)

1. гр. ез. краснопис

2. развитие, писменост, народи

3. ера, преди, печатна преса

4. старателно, преписване, книги

5. история, Египет, Азия

6. Европа, манастири, писари

(7.) пера, пергамент, техника, натиск

Спойка

 

II. калиграфия, приложение, сега (Тематично изречение)

1. граф. дизайн, лога, плакати

2. надписи, филми, типография

3. керамика, текстил

4. съвременни писалки, хартия

5. миниатюри, рисунки, украса

6. препис, Библия, Елизабет II

Спойка

Ето и самият текст:

Калиграфия – древно изкуство, приложимо в настоящето

Калиграфията е древно изкуство, което е живо и до днес. Думата идва от гръцки език и буквално означава краснопис. Тя се свързва с развитието на писмеността при различните народи. Някога хората са влагали огромно старание в преписването на своите книги. В ерата преди печатната преса, дори преди откриването на хартията, писането е изисквало невероятна точност и умение. Калиграфията е била високо ценена, защото е съчетавала търпение, прецизност и дългогодишно усъвършенстване. Хората посветени на преписването или писането на книги, са били на почит. Те са извайвали и украсявали буквите и страниците на книгите. Има запазени древни документи от Египет и Азия. Различните писмености носят и своя уникален стил. Арабската калиграфия се различава от китайската или европейската по техника, наклон на буквите и натиск на перото. В Европа професията писар е била добре позната в манастири и дворци, където се е извършвала масирана писмена дейност. Усърдно са се преписвали с месеци и години свещени книги, официални документи, укази, декрети. Материалите широко са варирали от папирус, пергамент, керамика, дърво. Използвали са се и специално направени тушове и бои. Това изкуство се е предавало през поколенията и до наше време.

 

Какво е приложението на калиграфията днес? 

Тя се използва от графичните дизайнери за създаването на лога, надписи, плакати, покани, дори татуировки. Въпреки че вече масово работим с дигитални устройства, все пак има нужда от създаване на нови шрифтове – това се нарича типография. Шрифтовете биват създавани първо на ръка от хора с умения и усет, със знания в калиграфията и впоследствие се дигитализират. Така, ако отворите текстообработващата си програма, ще откриете десетки, ако не и стотици различни шрифтове. Забелязвали ли сте красивите надписи на филми или афиши, дори върху текстил или керамика? Техническият напредък ни улеснява значително от гледна точка на материалите, защото на пазара има много качествена хартия, писалки с резервоар вместо пера, сякаш сме поразглезени. Но това, което не може да се изработи от техническия прогрес, е нужното търпение, усърдие, умения, които се постигат с години работа. В кралските дворове все още работят майстори калиграфи. Неотдавна писарят на покойната кралица Елизабет II е участвал в преписването на ръка на цялата Библия. Феноменален труд! Очевидно е, че докато съществува писменост и култура, калиграфията има настояще и бъдеще.